Не го вярвам, но вече мисля спама в електронната ми поща за бяла мъка. Има си системи филтри, които малко или много ме предпазват (от тези на GMail съм повече от доволен). Не така стоят обаче нещата с off-line предизборния агитационен спам.

Ето какво ми се случи вчера:

Излизам от нас и виждам, че имам поща- никой вече не ми пише с пликове и марка, та се зарадвах. Отварям кутията- и бях буквлно заринат от лица на кандидати за съветници и кметове. Извинявайки се на ум на чистачката на входа, избутвам полит-флаерите в ъгъла.

Насочвам се към колата си и виждам, че имам послание на предното стъкло. Любовно, може би? Не. Агитационно. Изнервен до известна степен мисля, че по предното стъкло и до сега не съм откривал нищо хубаво- само птичи ла*на. И какво му е по-различното на това? А, поне лесно се маха ;)

Спирам до аптеката (пропускам да опиша десетките ухилени муцуни по билбордове из целия град, които ме увещават да гласувам за тях). Влизам и си купавам лекарства. На финала забелязвам как в бързината аптекарката ме дарява с многообещаваща листовка, как В.М. щял да намаля цените на лекарства, транспорт, как щял да строи и да спре корупцията (btw:от негови агитатори имах конкретно предложение за купуване на гласа ми преди няколко дни. Ама за 40 лева не се продавам, Сорка). 

Замислих се за това, как всеки играе на max на своя терен- поне парички се спестяват. Излизайки от Пикадили се оказахс  вместо жълта фирмена торбичка със синя агитационна (по-шарена и хубава от фирмените,  дори!).

Прибирам се у дома и до къде уморен, до къде отчаян се стоварвам пред телевизора с идеята да приплъзна по елементарната сюжетна плоскост на глуповат филм.... и греда!!! Предизборни репортажи за кандидатите по села и мегдани...

Не можех! Добре поне, че книгата, която съм награбил е доста дебела и увлекателна. Дано ми стигне до 26. Пък после... друга книга. Ще имам нужда май-май!!!