Не съм историк. И не смятам, че съм истерик. Това, в което не се съмнявам, е умението ми да анализирам изложените факти. А най-откровено ме дразни преиначаването им...

Преди два дни в книжарницата ми препоръчаха въпросната книга. Имало "изложени интересни факти около българската история". И аз гласувах доверие на продавача.  А още тогава трябваше да забележа, че в краката на лъва от корицата България е с включена територията на Македония !?!

В началото по повод "македонския въпрос": живи и здрави да са съседите ни!

А сега по повод книгата:

• 75% от увода е излагането на една и съща идея- как "истински великите моменти от ранната българска история са потъпкани и преиначени";
• 25% е маркирането на доказателства, които "са посочени по-нататък в книгата";
• изводите от упоменатите исторически извори са представени изключително едностранчиво. Липсва всякакъв анализа за произхода и причината тези извори да се появят (а това неминуемо поставя под въпрос тяхната достоверност). Не може текст, който е поръчан от управляващия през периода или от неговите преки наследници, да се ползва с безрезервното ни доверие. "История славяно-българская" не се разглежда като 100% достоверен исторически източник, защото всеки е наясно с целта на нейното написване. Този пример иде да докаже, че въпросът "Защо?" е основополагащ при анализа на исторически извор.
• повторяемостта на една и съща идея не е аргументация. Това е "ефектът на развалената плоча"- така е! така е! така е! (твърдения, без преки или заслужаващи доверието доказателства).

На финала:
Ако Паисий е написал своята История, защото тя е била необходима, то за появата на "100 години слепота" аз не намирам реална причина.

Не е редно да твърдиш, че рушиш митове, като съграждаш нови такива.

Спирам до тук, не че няма какво още да напиша...