Вчера беше изключителен за мен ден. Не съм мислил за политика. Вечерта си мислех за приятелството. И любовта в приятелството. И бях откровен, защото несподелените чувства са страшни, но де не ги споделиш е още по-лошаво.

Инициативата не беше моя, а негова. Предната вечер явно съм бил по-остър и се е шашнал малко или много, защото вчера ме обвини, че никога не знае какъв съм. Поиска да му пиша за себе си. Ясно и точно, без разтегливи сладки деликатеси (локуми ;).

Съгласих се, но поисках  и той да направи същото. Писахме всеки за себе си и всеки за другия. Както и всеки и нас, двамата.

Когато четох написаното от него се смях и плаках. Първото, защото моето писмо и неговото се различаваха само по изказа, но идейното им послание бе едно и също. А плаках пак заради това. И защото вече знам, че помежду ни не може да се случи каквото и да е повече.

Сега, нещата преминават на друга плоскост. Как ще балансираме там.. времето ще покаже. Надявам се без да ни накаже...